10 sept 2008, 7:28

За него... 

  Poesía
676 0 2

Тишина. Спокойствие. Внезапен крясък.

Обсебващ страх на едно момиче.

Падна нещо на топлия пясък -

признание, че някого обича.

 

Безмълвие. Лекота. Неочакван стон.

Сълзи събират нечии ръце.

Съжалява и небето, че без дом

останало е нечие сърце.

 

Плахо. Тихо. Спокойствието някой е отнел.

Да заспи тъй нежно сърцето е готово,

със страха, че някой най-скъпото е взел -

възможността да бъдеш с любимия отново. . .

 

© Миряна Венелинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прекрасно е...
  • Ех, любов... такава е - какво да направим! Страхотно стихотворение!
Propuestas
: ??:??