10.09.2008 г., 7:28 ч.

За него... 

  Поезия
677 0 2

Тишина. Спокойствие. Внезапен крясък.

Обсебващ страх на едно момиче.

Падна нещо на топлия пясък -

признание, че някого обича.

 

Безмълвие. Лекота. Неочакван стон.

Сълзи събират нечии ръце.

Съжалява и небето, че без дом

останало е нечие сърце.

 

Плахо. Тихо. Спокойствието някой е отнел.

Да заспи тъй нежно сърцето е готово,

със страха, че някой най-скъпото е взел -

възможността да бъдеш с любимия отново. . .

 

© Миряна Венелинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасно е...
  • Ех, любов... такава е - какво да направим! Страхотно стихотворение!
Предложения
: ??:??