За обичта възкръснала - прераждаща и чиста...
Отиваш си… И не очаквах друго…
Веднъж ли с мене тъй си се прощавал?
Сълзи аз нямам – правя ти услуга:
държа се, както ти си се надявал.
За сбогом, сякаш в пликче със лепило
поела дъх - аз нежно те прегръщам,
поглеждам те усмихнато и мило
и пожелавам скорошно завръщане.
Но щом упойката премине – влязла
в привичното си сиво съществуване,
аз, тайно свила мъката си в пазва, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse