donchevav (Венета)
82 557
8.04.2015 г., 12:37 ч.

За обичта възкръснала - прераждаща и чиста... 

  Поезия » Гражданска
413 0 9

 

 

За обичта възкръснала - прераждаща и чиста...  

  

 

 

Отиваш си… И не очаквах друго…

Веднъж ли с мене тъй си се прощавал?

Сълзи аз нямам – правя ти услуга:

държа се, както ти  си се надявал.

 

За сбогом, сякаш в пликче със лепило

поела дъх - аз нежно те прегръщам,

поглеждам те усмихнато и мило

и пожелавам скорошно завръщане.

 

Но щом упойката премине – влязла

в привичното си сиво съществуване,

аз, тайно свила мъката си в пазва,

сто пъти ще умирам на сбогуване.

 

Ще се прегръщам с котката невярна,

пък тя за котараци ще бленува,

ще чакам – и ще бъда благодарна,

ако в нощта случайно те сънувам.

 

А в утрините, срещнати с тревога

за парното, за хляба и за тока,

ще се теша, че дишам, значи мога,

ще вярвам в някаква добра посока.

 

И малко в  поза на вода пречиста

като онази нашенска Гергана,

ще знам -  едно прозорче вместо триста

избрала съм – зад него да остана

 

вместо в сараи с ниви и ливади -

там, в къщичката дядова за стряха,

с градинката отпред, де стари, млади -

пет поколения подред живяха…

 

Прегърнала прадядовата стомна,

раздиплила месалите на баба,

знам, няма да съм никога бездомна,

ни гладна, нито жадна -  нито слаба.

 

И моята торбичка със лепило

ще бъде родният ми въздух вдишван,

той смисъл нов ще ми даде и  сила

да вярвам, да обичам и да пиша.

 

И все пак нещо ми е малко криво –

от твоя избор да си жив изяден,

но смислено, богато и красиво –

пред участта да бъдеш вечно гладен.

 

Без отговор въпросът ми остана:

Защо са ни дванадесет капии?

Една едничка на оназ Гергана

ù стигала – от злото да се скрие.

 

И май че всичко е в това „не стига” -

тоз фаустовски плам за още, още -

човек докрай на пръсти се надига

в стремежа си да става все по-мощен.

 

Но нека бъде тъй – да сме различни,

изплетени от праведност и грешки,

понесли свойта обич спорадична

през времето и болката човешка.

 

Отиваш си… Животът ми на пръсти

с теб тръгва си, а болката остава.

Не плача… обич нова в мен възкръсва.

Цвят рони крушата и прецъфтява...

 

 

© Венета Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, мила Маги...не знам какво да ти кажа...достатъчно е тъжно и без моите обяснения. Но и не е толкова тъжно, нали? Опитах се да бъда позитивна, да потърся плюсовете в една такава ситуация, ех! Поздрави! Весели празници!
  • разтърси ме, Вени... със сълзи в очите..
    невероятно вълнуващ стих,
    прегръщам те...
  • Благодаря ти, скъпа Ели! Нека празниците бъдат и за тебе светли и добри, с родния дъх на пролетна гора, зюмбюл и козунак. Усмивки!
  • Дълбоко по смисъл и съвършено по форма!
    Поздравления, Вени!
    Вдъхбновени празнични дни ти пожелавам!
  • Благодаря, скъпа Стойна! Дните сега са такива - болезнени, натежали от грях - като оголени нерви сме...и се самобичуваме. И всички чакаме чудото - кога смирено, кога с нетърпение - но с непременната вяра в него и с порива да се поправим. Надявам се ) - защото нали в това е големият смисъл на Страстната седмица?...
    Честита Велика сряда! Вдъхновени и светли празници!
  • Честито Възкресение Христово, мила Венета!
    Светът с един човек не свършва.Тъжно ми е като чета твоите болезнени слова, но всичко времето лекува.
    Нека Бог непрекъснато бди над теб от Небето и те направи истински
    щастлива!Амин!
    Стихотворението ти е много талантливо сътворено!Поздрав за него!
  • Благодаря, Таня! Благодаря, Вики! Поздрави, момичета - и весели празници!
  • Аплодисменти!
  • Впечатлена съм, Венета!
Предложения
: ??:??