Ако можеха да говорят обувките...
Как ли смогват? Едвам ли търпят?
Ето, грозни са вече, изтъркани
от вървене по черния път.
Бяха някога нови. И лачени!
А сега са почти без подметка.
Колко тичане, спъване, влачене
са видели... Не търсеха сметка.
Колко пъти, деня си изплакала,
съм ги хвърляла с яд на земята!
А те (да тръгна отново са чакали)
все стояха отпред, до вратата. ...