Толкова рядко се случва, а днес съм дошла.
Приседнах ей тука до теб на пръстта.
Сълзите се стичат-утеха са те,
но гневна съм, татко, като малко дете.
И питам се дали съм Простила,
щом болка години в сърцето съм крила.
ЕХ, татко, дошла съм за кратко,
а как ми се иска да поприказваме сладко -
и да по плаче ма твоето рамо,
момичето ти,татко, вече голямо.
Не знаеш ти, татко, какво преживях -
та нали чужда за тебе в годините бях. ...