Толкова рядко се случва, а днес съм дошла. 

Приседнах ей тука до теб на пръстта. 

Сълзите се стичат-утеха са те,

но гневна съм, татко, като малко дете.

И питам се дали съм Простила,

щом болка години в сърцето съм крила.

ЕХ, татко, дошла съм за кратко,

а как ми се иска да поприказваме сладко -

и да по плаче ма твоето рамо,

момичето ти,татко, вече голямо.

Не знаеш ти, татко, какво преживях -

та нали чужда за тебе в годините бях.

И защо не попита един път това :

,, Справяш ли се, дъще, в живота сама? "

Справих се татко - и без тебе успях!

И болка, и радост сама преживях.

А имах ли избор да се върна назад,

щом за децата ми ти бе непознат.

О, моля те, татко, недей се гневи,

не съм дошла тук да ти искам пари!

Всъщност аз никога нищо от теб не поисках -

дори и копнежа си в себе си стисках.

Прокудена бях, далече живях

и от бащина обич аз не разбрах. 

Но още в сърцето си те нося с мен, 

за тебе си мисля почти всеки ден. 

Обичам те, татко! Простила съм вече,

макар, че си от мен много далече,

а болката остро в сърцето боде -

и аз бях, татко, твое дете.

Толкова неща искам да ти кажа

и за внуците ти - да ти разкажа.

Наравно с мен се бореха те -

животът ги рано превърна в мъже.

Татко, и ти щеше да се гордееш с тях -

за себе си знам, че вече успях.

Обичта си никога аз не делях.

С зъби и нокти се борех за тях.

Днес те са мойта опора,

а аз света за тях ще съборя. 

Така се обичат, татко, деца!

По равно! - Те носят нашата вина.

Знам, днес те гризе съвестта,

но късно е вече - не мисли за това!

Хулена, оплюта, презирана бях -

години с вменена вина аз живях.

Мръкна се вече. Май закъснях.

Да ти разкажа всичко пак не успях.

А сълзите се сливат вече с дъжда -

не усетих как над нас заваля.

Дали той отмива тъгата

или заличава ми, татко, следата!?

                 Магдалена Борисова

           От стихосбирката,, Стъпка нагоре "