Любовта дойде в сърцето ми като стихия,

удави ме във мъка и водопади от сълзи,

пожар от болка в мен запали.

Сърцето ми на хиляди парченца потроши.

Тогава ти се появи като с магия...

Ледът във мен с целувка топла счупи

и мигом чувствата ми върна,

но не с пари - с мечти душата купи.

От пепелта сълзите възроди,

превърна ги във нежен сноп лъчи.

Любовта ти да ме пари вечно имам нужда,

да виждам и да чувствам страстта във твоите очи.

От друго нямам нужда,

а друг дори не бих желала.

Със твоето лице,

целувки нежни,

аромат на мъж

и мъничко любов,

да се събуждам...

За по-щастливи мигове не съм мечтала.

В сърцето място нямам аз за друг!

Мечтите ми са твои,

сънят на теб принадлежи.

И вричам се със този стих, сега и тук:

ЩЕ ТЕ ОБИЧАМ, ДОКАТО СМЪРТТА НИ РАЗДЕЛИ!