Любовта дойде в сърцето ми като стихия,
удави ме във мъка и водопади от сълзи,
пожар от болка в мен запали.
Сърцето ми на хиляди парченца потроши.
Тогава ти се появи като с магия...
Ледът във мен с целувка топла счупи
и мигом чувствата ми върна,
но не с пари - с мечти душата купи.
От пепелта сълзите възроди,
превърна ги във нежен сноп лъчи.
Любовта ти да ме пари вечно имам нужда,
да виждам и да чувствам страстта във твоите очи.
От друго нямам нужда,
а друг дори не бих желала.
Със твоето лице,
целувки нежни,
аромат на мъж
и мъничко любов,
да се събуждам...
За по-щастливи мигове не съм мечтала.
В сърцето място нямам аз за друг!
Мечтите ми са твои,
сънят на теб принадлежи.
И вричам се със този стих, сега и тук:
ЩЕ ТЕ ОБИЧАМ, ДОКАТО СМЪРТТА НИ РАЗДЕЛИ!
© Яни Всички права запазени