В духа на младостта сме.
Двама тъй безгрижни.
Двамата кога сме.
Думите са тъй излишни.
Ръка в ръка и устни сляти.
Времето е сякаш спряло.
Без богатство сме богати.
С любовен плам за наметало.
Животворна в мене сила.
Вливаш със прегръдки.
Надежда ярка скрила.
Пия щастие на глътки.
…………………………
И аз се моля да не си
Блян сам на мойта младост.
Изчезващ със прощалните зари.
В здрача на последна сладост.
© Зорница Станчева Todos los derechos reservados