За теб след време ще съм само спомен -
неясна снимка в черно-бял албум.
Дихание, от вятъра отронено,
далечен полъх от парфюм.
Ще съм звезда, пробляснала в безкрая,
пресякла пътя ти, преди да изгори.
Ще се стопи и споменът за мен накрая...
Това най-много ме боли.
© Мария Вергова Todos los derechos reservados