В мене всичките врати отворих,
чакам те да дойдеш в близък ден,
защото в косите ми със скреж
за тебе, стаен е - необясним копнеж.
Върви спокоен, има изход
когато тръгнеш и спреш - до мен.
Твоята усмивка да ме покорява
в спомен мълчалив и тъжен ден.
Ела по-близо! Разкажи! Дори да заболи
гласът ти нежно да ме наранява,
и вятърът любим и той скърби,
посоката си иска да смени. ...