Mimoza20 (Мария Николова)
121 754
6 dic 2020, 17:55  

За Тебе 

  Poesía
619 0 4

В мене всичките врати отворих,

чакам те да дойдеш в близък ден,

защото в косите ми със скреж

за тебе, стаен е  - необясним копнеж. 

 

Върви спокоен, има изход

когато тръгнеш и спреш - до мен.

Твоята усмивка да ме покорява

в спомен мълчалив и тъжен ден. 

 

Ела по-близо! Разкажи! Дори да заболи

гласът ти нежно да ме наранява,

и вятърът любим и той скърби,

посоката си иска да смени. 

 

Самотен ли пак искаш да поскиташ,

книгите си вехти сам да препрочиташ,

дъждът в гората само да обичаш,

самотен, мокрите си дрехи да събличаш! 

 

Ще те приютя в стих и песен,

най- нежната усмивка ще ти подаря 

и в този листопад на есен

с обич теб ще възкреся! 

 

© Мария Николова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??