Mimoza20 (Мария Николова)
121 748
6.12.2020 г., 17:55 ч.  

За Тебе 

  Поезия
598 0 4

В мене всичките врати отворих,

чакам те да дойдеш в близък ден,

защото в косите ми със скреж

за тебе, стаен е  - необясним копнеж. 

 

Върви спокоен, има изход

когато тръгнеш и спреш - до мен.

Твоята усмивка да ме покорява

в спомен мълчалив и тъжен ден. 

 

Ела по-близо! Разкажи! Дори да заболи

гласът ти нежно да ме наранява,

и вятърът любим и той скърби,

посоката си иска да смени. 

 

Самотен ли пак искаш да поскиташ,

книгите си вехти сам да препрочиташ,

дъждът в гората само да обичаш,

самотен, мокрите си дрехи да събличаш! 

 

Ще те приютя в стих и песен,

най- нежната усмивка ще ти подаря 

и в този листопад на есен

с обич теб ще възкреся! 

 

© Мария Николова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??