mislitel (Георги Каменов)
1172 11261
7 sept 2020, 6:47

За тъмното и светло вдъхновение 

  Poesía » Filosófica, Otra
537 1 5

 

Метафорите ми са от вмирисано месо

до степен, помиярите да го отбягват. 

Мекиците ми, стихове, са от тесто, 

в което бъдещи мухи телата шават. 

 

А химикалът ми е от строшена кост, 

хартията пък е човешка кожа, 

мастилото, въже от паднал мост, 

а Музата... магьосница на ножа... 

 

Със него пори ме, разкъсва, реже, 

и кръв се лее във поток невидим, 

но аз обичам я и до безкрайност нежен 

се смея (болката така прикривам)

 

Това е истината скрита във тъмата 

на много мои стихове и песни. 

А тази, скрита в светлината 

на другите, помага ми да оцелея, честно!...

 

19.07.2019.

 

Георги Каменов 

 

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря за коментара, Ирина.
  • Оценявам с "препоръчвам"!

    За Бога, хора...не трийте 😁
  • Прав си адаш, а съветът ти е много мъдър, но аз харесвам всяка подробност от жената, която Обичам.
    Благодаря ти за готения коментар.
  • Ако знаеш и колко лъжи има в тъмнината... Затова сутрин се събуждай след мацката до теб - да има време да се подготви за светлината.
    Хареса ми.
  • Да, често реже до кокал, Мариана, но добре, че и красивото го има.
    Димо, принципно не харесвам много, когато даден автор си трие творбите, но поне уважавам решението му, защото всеки си има своите доводи. А иначе такъв няма как да стана, просто в творчеството ми, не се притеснявам да използвам думи, които често за мнозина са несъвестими с поезия. Но всеки си има свои критерии.
    Благодаря и на двамата.
Propuestas
: ??:??