За тъмното и светло вдъхновение
Метафорите ми са от вмирисано месо
до степен, помиярите да го отбягват.
Мекиците ми, стихове, са от тесто,
в което бъдещи мухи телата шават.
А химикалът ми е от строшена кост,
хартията пък е човешка кожа,
мастилото, въже от паднал мост,
а Музата... магьосница на ножа...
Със него пори ме, разкъсва, реже,
и кръв се лее във поток невидим,
но аз обичам я и до безкрайност нежен
се смея (болката така прикривам)
Това е истината скрита във тъмата
на много мои стихове и песни.
А тази, скрита в светлината
на другите, помага ми да оцелея, честно!...
19.07.2019.
Георги Каменов
© Георги Каменов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря за коментара, Ирина.
-
Оценявам с "препоръчвам"!
За Бога, хора...не трийте 😁 -
Прав си адаш, а съветът ти е много мъдър, но аз харесвам всяка подробност от жената, която Обичам.
Благодаря ти за готения коментар. -
Ако знаеш и колко лъжи има в тъмнината... Затова сутрин се събуждай след мацката до теб - да има време да се подготви за светлината.
Хареса ми. -
Да, често реже до кокал, Мариана, но добре, че и красивото го има.
Димо, принципно не харесвам много, когато даден автор си трие творбите, но поне уважавам решението му, защото всеки си има своите доводи. А иначе такъв няма как да стана, просто в творчеството ми, не се притеснявам да използвам думи, които често за мнозина са несъвестими с поезия. Но всеки си има свои критерии.
Благодаря и на двамата.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
