Метафорите ми са от вмирисано месо
до степен, помиярите да го отбягват.
Мекиците ми, стихове, са от тесто,
в което бъдещи мухи телата шават.
А химикалът ми е от строшена кост,
хартията пък е човешка кожа,
мастилото, въже от паднал мост,
а Музата... магьосница на ножа...
Със него пори ме, разкъсва, реже,
и кръв се лее във поток невидим,
но аз обичам я и до безкрайност нежен
се смея (болката така прикривам) ...