21 nov 2012, 13:22

За вълка-единак 

  Poesía » De amor
585 0 0
Вълк-единак ме срещна самичка
в стара, вълшебна гора.
Нежно погледна ме, каза ми всичко
само с усмивка една.
Бях вдъхновена, зашеметена,
никак не беше ме страх.
Тръгнахме двама по светла пътека,
с него на воля играх.
Срещахме млади, красиви сърнички,
Вълчо загледа се в тях.
Те го закачаха, припкаха всички –
как ги плени, не разбрах. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Димитрова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??