Вълк-единак ме срещна самичка
в стара, вълшебна гора.
Нежно погледна ме, каза ми всичко
само с усмивка една.
Бях вдъхновена, зашеметена,
никак не беше ме страх.
Тръгнахме двама по светла пътека,
с него на воля играх.
Срещахме млади, красиви сърнички,
Вълчо загледа се в тях.
Те го закачаха, припкаха всички –
как ги плени, не разбрах.
Ах, Вълчо, зная - шега бе, но ето
с тази тъй стара игра
ти на парченца раздра ми сърцето.
Как ще живея сега?!...
© Вили Димитрова Всички права запазени