Малък пламък се роди,

вечно над мене той бди

и ме пази от беди,

заличава след мене всякакви следи.

Цял живот да търся форма,

за да се впиша в норма,

не успях, и тогава истина видях -

че да мислиш се оказа грях.

Безмислено да съществувам -

да се любувам на изкуствен лъч?!

Предпочитам да живея в отчуждение,

само с едно намерение - "свободата или смърт".

Нека ме мразят и отричат,

нека обществото да ми бъде бичът,

нека да живеем в тъмница,

нека да загасне и моята свещица...