11.12.2008 г., 13:15 ч.

Заб(р)ава 

  Поезия » Философска
577 0 1
Малък пламък се роди,
вечно над мене той бди
и ме пази от беди,
заличава след мене всякакви следи.
Цял живот да търся форма,
за да се впиша в норма,
не успях, и тогава истина видях -
че да мислиш се оказа грях.
Безмислено да съществувам -
да се любувам на изкуствен лъч?!
Предпочитам да живея в отчуждение,
само с едно намерение - "свободата или смърт". ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Къшев Всички права запазени

Предложения
: ??:??