Заблуда

7 feb 2008, 19:45

Poesía

823 0 12

Изчезна плътското привличане,
изчезна привързаността.
Напразно беше туй заричане,
че ще те следвам до смъртта.
Заблуда в себе си таяла съм,
за светло бъдеще със теб.
Ръце лъжовни как държала съм
не часове, а дни наред?
Пробудих се от сън магически
и истината проумях -
не ме обичаш вече истински
и време е да сложа крах. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Заблуда

Искате да прочетете повече?

Propuestas