7.02.2008 г., 19:45 ч.

Заблуда 

  Поезия
776 0 12
Изчезна плътското привличане,
изчезна привързаността.
Напразно беше туй заричане,
че ще те следвам до смъртта.

Заблуда в себе си таяла съм,
за светло бъдеще със теб.
Ръце лъжовни как държала съм
не часове, а дни наред?

Пробудих се от сън магически
и истината проумях -
не ме обичаш вече истински
и време е да сложа крах.

Изгубих твърде много време
с надежда да те променя,
ала животът е пред мене -
от утре ново ще градя.

За първи път се чувствам леко,
не руква извор от сълзи.
Отивам днес от теб далеко,
но с ведри, светещи очи.

Сърцето ми не бие лудо,
а в ритъм на живот тупти.
И сякаш с мене става чудо,
в душата празничност струи.

© Наташа Басарова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??