11 feb 2010, 22:26

Заблуждение 

  Poesía
849 0 1

Накара ме да вярвам, че те има,

а също, че очите ти са сини.

И всеки ред, от теб написан,

от разума ми с всяка дума взима.

 

Накара ме да вярвам, че има слънце

в безлунна, сляпа  нощ, пропита с мрак.

И всеки ред, от теб написан,

отронва от ума ми зрънце.

 

Накара ме да вярвам в теб,

да чакам твоето отсъствие

очите ми да просветли.

И в мълчание печално

сама да разговарям с твоето присъствие.

 

И всеки ред, от теб написан,

ме кара от теб да чакам усмивка от хартия.

И когато в погледа ми се редуват светлина и мрак,

дали лика ти обещан да диря в синьото мастило?

 

                                                                                                  08.02.2010г.

© Виола Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??