19 feb 2007, 9:50

Забранена любов 

  Poesía
1588 0 11

Когато слънцето притихне      
и грешна нощ прегърне чувствата,         
телата, тръпнещи в очакване,     
се сливат нежно и откриват се.           
Страстта, притискана във дните ни,  
разпалва се във луд пожар, 
любов открадват си душите ни, 
сега те нямат господар!   
И знам, не трябва да те искам,   
но тялото за теб гори,        
и чувствата си пак подтискам.     
Да знаеш само как боли!

© Маргарита Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хъбав стих! Харесва ми!
  • любов открадват си душите ни,
    сега те нямат господар!
    ...
    Познато като емоция!
    Поздрави!
  • Боли и как още. Много поздрави за това което си написала.
  • Благодаря на всички.Много ценя вашето мнение.
  • Много хубав стих!!! Поздрави, Маргарита!!!
  • много истински стих...6
  • много хубаво стихотворение.има невероятно въздействие.
  • Много страст има в думите ти..И неспирно желание..
    Пък и нали Оскар Уайлд беше казал нещо от типа на:"Най-добрия начин да намогнеш изкушението,е да му се отдадеш"..извинете ме,че не цитирам точно,знаех го,ама изведнъж ми изхвръкна от главата,а нямам време да търся..=)Пък и мисля,че всички знаете за какво става въпрос..
    6-тичка от мен.=)
  • Не избираме кого да обичаме,наистина от забранената любов много боли. Отдай са не чувствата си и всичко ще е на ред
  • Много хубаво!
    Поздрав!
  • Аааа, не можем да владеем чувствата!!!
    Хубав стих, поздрави
Propuestas
: ??:??