Когато слънцето притихне
и грешна нощ прегърне чувствата,
телата, тръпнещи в очакване,
се сливат нежно и откриват се.
Страстта, притискана във дните ни,
разпалва се във луд пожар,
любов открадват си душите ни,
сега те нямат господар!
И знам, не трябва да те искам,
но тялото за теб гори,
и чувствата си пак подтискам.
Да знаеш само как боли!
© Маргарита Всички права запазени