Сълзите ми да спреш, ме целуни!
И болката с прегръдка прогони я!
В очите после ти ме погледни
и там, във тях дълбоко потърси я!
Дори за тебе спомен да съм аз –
случаен, мимолетен, краткотраен!
Забравена любов и миг екстаз!
А краят? Краят просто е незнаен!
Сега си там! Сама си! Сам съм аз!
Самотен бродя в сънищата само!
А тишината шепне с нежен глас:
животът Господ е създал за двама!
Понякога дори и Бог греши!
Но там, пред Него щом човек застане,
той каквото трябва ще реши!
След Него Дяволът ще ни подхване!
Отплеснах се! Но ти ме целуни!
Дори и да не искаш направи го!
Всичко друго просто забрави!
От сърце те моля! Забрави го!
14.09.2024 г.
© Георги Иванов Todos los derechos reservados