Сълзите ми да спреш, ме целуни!
И болката с прегръдка прогони я!
В очите после ти ме погледни
и там, във тях дълбоко потърси я!
Дори за тебе спомен да съм аз –
случаен, мимолетен, краткотраен!
Забравена любов и миг екстаз!
А краят? Краят просто е незнаен!
Сега си там! Сама си! Сам съм аз!
Самотен бродя в сънищата само!
А тишината шепне с нежен глас:
животът Господ е създал за двама! ...