Забравих ли?
Аз, която цяла в паяжини
бранех нашите мечти,
ръсих сол в пресни рани.
Аз да плача,
вместо ти!
Изсушавах мокри сълзи -
хорски клюки,
лъжех себе си дори
и сега забравих,
да целуна побелелите коси.
А небето - ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse