Цветна да беше душата човешка-
бихме я трили с гума до мрак-
да я поучим от грешките,
за да не повтори пак.
Сивкави носим ги, онемели,
в прашния ден , от умора,
за щастие зажаднели,
различни, а правят ни хора.
Буква по буква в трудно начало
поименно просим опора.
В разногледо старо огледало
всеки за своя свят говори. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse