17.09.2004 г., 10:31 ч.

Зад буквите на името... 

  Поезия
918 0 0
Цветна да беше душата човешка-
бихме я трили с гума до мрак-
да я поучим от грешките,
за да не повтори пак.
Сивкави носим ги, онемели,
в прашния ден , от умора,
за щастие зажаднели,
различни, а правят ни хора.
Буква по буква в трудно начало
поименно просим опора.
В разногледо старо огледало
всеки за своя свят говори.
В различни беди позабъркани
на съдбовен разклон се усещаме,
че в имената от говор изтъркани
уникалният шанс чака среща.

© Ниела Вон Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??