17 jun 2017, 12:34

Загубено стихотворение 

  Poesía » Del paisaje
967 3 9

 

Измръзнала безкрайна тишина

е тази нежност,

тъжна като джаз.

Като доверие

в секунди светлина,

като отломък

неочакван мрак.

Размити са съдбовните следи

от вятъра,

пустинно-скитащ,

от вечните пулсиращи вини.

Все по-далече

птиците отлитат...

Студена е и няма нежността,

разбита,

откровена като вяра,

пилее тази нощ

дъжда

взривените ѝ сини

капиляри...

 

 

 

 

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??