17.06.2017 г., 12:34 ч.

Загубено стихотворение 

  Поезия » Пейзажна
969 3 9

 

Измръзнала безкрайна тишина

е тази нежност,

тъжна като джаз.

Като доверие

в секунди светлина,

като отломък

неочакван мрак.

Размити са съдбовните следи

от вятъра,

пустинно-скитащ,

от вечните пулсиращи вини.

Все по-далече

птиците отлитат...

Студена е и няма нежността,

разбита,

откровена като вяра,

пилее тази нощ

дъжда

взривените ѝ сини

капиляри...

 

 

 

 

© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??