Върнах се, но теб те няма на балкона,

не чакаш, там, както преди своя внук,

а тръгнах и на време натиснах бутона,

ала часовникът ти беше спрял дотук.

Кой път да избера, за да тръгна натам,

всички мълчат, дядо, гласовете траят,

вече знам, оттук насетне ще бъда сам

и всички тези пътища водят към края.

Загубих те завинаги, погледът изчезна,

само споменът остана под покрива сив,

няма да забравя постъпките ти честни

и думите ти ще помня докато съм жив.