Върнах се, но теб те няма на балкона,
не чакаш, там, както преди своя внук,
а тръгнах и на време натиснах бутона,
ала часовникът ти беше спрял дотук.
Кой път да избера, за да тръгна натам,
всички мълчат, дядо, гласовете траят,
вече знам, оттук насетне ще бъда сам
и всички тези пътища водят към края.
Загубих те завинаги, погледът изчезна,
само споменът остана под покрива сив,
няма да забравя постъпките ти честни
и думите ти ще помня докато съм жив.