12 nov 2008, 6:10

Закуска 

  Poesía » Versos blancos
795 0 1
Той казва: “Тури му пепел.”
Рови с ръжена из масата.
Загорели били палачинките –
какво толкова.
Горчали му.
Иска чаша вода
и ако ми се намира – бучица захар.
Загорели били, загорели.
Как така си ги изгорила, защо не внимаваш?!

Стърнища са ръцете ми.

© Елед вен Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??