Написах ти поема, двеста думи

(мастилото ми свърши и листа).

Заръчах аз на огъня на тебе,

тъй грешните ми думи да даде в нощта.

Свърши ми хартията обаче,

думите не стигат да се изразя.

Да кажа как копнях по тебе

( и че мина цял един живот така).

Пратих ти поема, мили Боже,

от толкова години си мълча,

а знам жена ти е до тебе

и тя ти шепне моите слова.

По огъня и вятъра ще пратя,

прахта на моите писма.

Ако чуеш  ти шума пред прага,

не отваряй входната врата.