Написах ти поема, двеста думи
(мастилото ми свърши и листа).
Заръчах аз на огъня на тебе,
тъй грешните ми думи да даде в нощта.
Свърши ми хартията обаче,
думите не стигат да се изразя.
Да кажа как копнях по тебе
( и че мина цял един живот така).
Пратих ти поема, мили Боже,
от толкова години си мълча,
а знам жена ти е до тебе
и тя ти шепне моите слова.
По огъня и вятъра ще пратя,
прахта на моите писма.
Ако чуеш ти шума пред прага,
не отваряй входната врата.
© Натали П. Всички права запазени