17 ene 2013, 10:52

Залез 

  Poesía » Otra
477 0 5

Слънцето се гушва в планината.

Ляга на гърдите ù да спи.

Дълго, дълго си играе със косата ù

от зелени девствени ели.

 

А снегът белее се наивно -

само помисъл за чистота.

Шушне вятър тихо и приспивно

и прогонва всяка суета.

 

Голите дървета сън сънуват:

слънце, птици, шепот на листа.

През студа на януари даже чуват

как ги вика тихо пролетта.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??