laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
17.01.2013 г., 10:52 ч.

Залез 

  Поезия » Друга
478 0 5

Слънцето се гушва в планината.

Ляга на гърдите ù да спи.

Дълго, дълго си играе със косата ù

от зелени девствени ели.

 

А снегът белее се наивно -

само помисъл за чистота.

Шушне вятър тихо и приспивно

и прогонва всяка суета.

 

Голите дървета сън сънуват:

слънце, птици, шепот на листа.

През студа на януари даже чуват

как ги вика тихо пролетта.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??