Бял си "като сняг"
бих казал и веднага
ще усетиш лъжата.
Защото си кремав.
Да, лист, на теб говоря,
жълтеникав кладенецо,
мълчалив и търпелив,
пълен с... очакване?
Очакваш или търпиш,
не смееш да кажеш.
Пък аз тъй неучтиво
даже не те питам.
Мъча те с тази
химикалка, почти синя,
видях залеза златен
и исках да ти разкажа
как слънцето потъваше,
под хоризонта избяга.
Исках да снимам,
изпуснах за миг момента.
Господ! Знам, че Той беше
наредил момента перфектно,
но забавих се малко
и мигът си замина.
В главата ми обаче
гори още звездата,
на залеза златен
разчетох душата.