28 feb 2024, 12:27

Залезът край хълма 

  Poesía » Filosófica
408 3 5

ЗАЛЕЗЪТ КРАЙ ХЪЛМА

 

Не исках много. Повече получих.

Похарчих всичко, нищичко не взех.

Живях край стрък трева и сладък ручей,

и даже мисля, че не бе ми зле.

 

Простор изпълних с тихите си думи

и неведнъж зората бе ми път.

Не се страхувах – само да ми хрумне,

да тръгна там, където ме зоват –

 

сърцето ми – най-преданата стража,

свободната от суета душа.

Аз лоша дума не посмях да кажа

за този, който смята, че греша.

 

Стоя и гледам залеза от хълма,

градчето долу готви се да спи.

И моля се – когато се разсъмне,

да бъде сред дъхтежа на липи.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??