ЗАЛЕЗЪТ КРАЙ ХЪЛМА
Не исках много. Повече получих.
Похарчих всичко, нищичко не взех.
Живях край стрък трева и сладък ручей,
и даже мисля, че не бе ми зле.
Простор изпълних с тихите си думи
и неведнъж зората бе ми път.
Не се страхувах – само да ми хрумне,
да тръгна там, където ме зоват –
сърцето ми – най-преданата стража,
свободната от суета душа.
Аз лоша дума не посмях да кажа ...