МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1050 4176
11 nov 2021, 20:25  

Залезът, кървав, преваля 

  Poesía » De humor, Filosófica
902 2 40
Повехна вечерта – превáля.
В окови стиснат е духът.
Дъжд преваля – Луна търкаля
по Млечния изчезващ път.
Ще кажете: не, тя е вярна
на земния си син съпруг,
от орбита стационарна
не ще избяга нощем с друг.
А облакът е просто пáра –
не крие ничие лице.
И къс студен – Луната стара,
е само спътник – без сърце. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??