МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1050 4176
11.11.2021 г., 20:25 ч.  

Залезът, кървав, преваля 

  Поезия » Хумористична, Философска
899 2 40
Повехна вечерта – превáля.
В окови стиснат е духът.
Дъжд преваля – Луна търкаля
по Млечния изчезващ път.
Ще кажете: не, тя е вярна
на земния си син съпруг,
от орбита стационарна
не ще избяга нощем с друг.
А облакът е просто пáра –
не крие ничие лице.
И къс студен – Луната стара,
е само спътник – без сърце. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Предложения
: ??:??