Живота го гледам фронтално,
в анфас, право в очите,
в ненаситната, раззината паст.
И той ме зяпа най-нахално,
дори сърдито ми кима -
и за здравно-осигурените имам час ...
От време на време аз също си мисля
/някак си съвсем най-случайно/,
за онзи забравен вихър в косите
и наближаващото време прощално
на един отронен от вятъра лист ...
Възмущава се тогава душата - ...