Отдавна знам, че нещо в мен се свлича –

снегът отгоре вече се топи.

Вода и сняг по тялото се стичат,

но ангелска усмивка ме крепи.

До кости мокър от водите снежни,

надраснал смисъла на своя ден

и със последните си думи нежни

изписвам стих, на тебе посветен.

И този стих след мене ще остане

във твоята душа да се вгради.

Усмивката на тебе ще пристане

и в теб ще светят моите следи.

И туй след време явно ще се случи.

Живота си ще нося на ръце.

Навярно той така ще ме научи:

за тебе да заложа и сърце.