Отдавна знам, че нещо в мен се свлича –
снегът отгоре вече се топи.
Вода и сняг по тялото се стичат,
но ангелска усмивка ме крепи.
До кости мокър от водите снежни,
надраснал смисъла на своя ден
и със последните си думи нежни
изписвам стих, на тебе посветен.
И този стих след мене ще остане
във твоята душа да се вгради.
Усмивката на тебе ще пристане
и в теб ще светят моите следи. ...