30 oct 2022, 19:30

Залутана старост 

  Poesía
702 0 1



Защо ли, кажете, не можем да пием
кат' младите пичове, а вече се крием?
Защо ли не можем с очите да стрелкаме,
млади момичета и улегнали лелки?

Защо не остана нищо от лятото?
Горещи вълнѝ а студено е някак си.
Хапем с венците сега битието
защото в бурканче държим си чейнето.

Защо ли, кажете, краката треперят
когато разходки си правим в неделя?
Врява не иска никой да чува,
а пътят до супера вечност се струва.

Защо ли съседа си трудно познаваме
и се задъхваме като приказваме?
Мислите все в младостта ни се реят,
те ни лекуват и топло ни греят.

Защо ли, кажете, са тия кошмари?
Пенсии в старост, а в детство - шамари...
А памперси има в начало и в края.
Защо ли все питам? Вече не зная....

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??