Защо ли, кажете, не можем да пием
кат' младите пичове, а вече се крием?
Защо ли не можем с очите да стрелкаме,
млади момичета и улегнали лелки?
Защо не остана нищо от лятото?
Горещи вълнѝ а студено е някак си.
Хапем с венците сега битието
защото в бурканче държим си чейнето.
Защо ли, кажете, краката треперят
когато разходки си правим в неделя?
Врява не иска никой да чува,
а пътят до супера вечност се струва.
Защо ли съседа си трудно познаваме
и се задъхваме като приказваме?
Мислите все в младостта ни се реят,
те ни лекуват и топло ни греят.
Защо ли, кажете, са тия кошмари?
Пенсии в старост, а в детство - шамари...
А памперси има в начало и в края.
Защо ли все питам? Вече не зная....
© Валентин Йорданов Всички права запазени