19 ago 2008, 9:33

Заплащане 

  Poesía » Filosófica
561 0 14
Тя, истината, дали знае...
че няма вик измолен...
че няма стон престорен...
само сянка разкъсана -
нощ на мигове потъпкани
и стъпки, шепот, цвят скършени,
в дълга и вечна секунда.
И обходила суетно
очертанията смътни
на погледа ням  в очите
и допира ласкав на ръцете,
в тъжния залез безцветен...
Мисъл стъпките попива трезво
за миг, за два...
За пътища стотни
аз тръгвах, истина, към тебе
в света ти, изграден от хаоса,
исках да дам на живите
моята светлина, да си зависима -
от ръката, погалвала устните ми,
от душата - слънчева молитва
спускала се денем и нощем...
Тя, истината, дали знае...
че не всичко е за докосване...
че е истинска в незнанието си...

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??