Тя, истината, дали знае... че няма вик измолен... че няма стон престорен... само сянка разкъсана - нощ на мигове потъпкани и стъпки, шепот, цвят скършени, в дълга и вечна секунда. И обходила суетно очертанията смътни на погледа ням в очите и допира ласкав на ръцете, в тъжния залез безцветен... Мисъл стъпките попива трезво за миг, за два... За пътища стотни аз тръгвах, истина, към тебе в света ти, изграден от хаоса, исках да дам на живите моята светлина, да си зависима - от ръката, погалвала устните ми, от душата - слънчева молитва спускала се денем и нощем... Тя, истината, дали знае... че не всичко е за докосване... че е истинска в незнанието си...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
че не всичко е за докосване...
че е истинска в незнанието си..."
Усещането предопределя останалото...